Защо тези две групи хора държат да се разгромят по всеки един повод, е интересна тема. Уж не се понасят и са различни, но изпитват еднаква взаимна ненавист. Тази наистина интересна тема вероятно ще разгледаме друг път. Има обаче и друга по-вълнуваща, която дава част от отговорите на първата. 

Тя е: защо родната (псевдо)либерална интелигенция толкова много мрази хорото на Йордановден? Нима основната ценност на либерализма не е толерантност към различното мислене и поведение? Нима не реагира със същите ярост и забрани, характерни за хуления от нея комунизъм?  

Друго хоро – това пред Народния театър, бе забранено не с директна заповед, а с жалби, доноси и пиар кампания преди нея. Тази менталност се различава от комунизма единствено по формата си, същата е по съдържание. 

Но нека помислим защо все пак (псевдо)либералната интелигенция ненавижда хорото на Йордановден. 

Може би мотивите ѝ са естетически? Подпийнали мъже определено са лоша гледка, а и батките често се бият в надпреварата за хвърления кръст. Ако водещи са тези мотиви обаче, интелигенцията трябва да не харесва и гей парадите. Нима полуголи мъже с жартиери и пера са красива гледка? 

Нима по гей парадите не се употребяват леки и по-тежки „стимуланти“, подобни на алкохола?  

Да, но тя не клейми гей парадите, напротив – кланя им се, така както еснафът се кръсти пред иконата, за да не му замине имането. 

А може би мотивите са религиозни? Тоест: (псевдо)либералите не харесват религиите, а Йордановден е религиозен празник – значи трябва да го громят. Или пък са против светския кич, в който се опорочава събитието? Наистина, хорото е светско изобретение, не църковно. Само че с изключителна жар същата (псевдо)интелигенция брани Хелоуин, не по-различен религиозно-светски маскарад. Ако не го празнува директно, тачи го стратегически: 

„Оставете хората да си честват Хелоуин, щом ги радва. Лошо ли е да се радват?“. Но няма да чуете: „Оставате тия, които играят ледено хора, да го играят, щом ги радва“.  

Мъжете в носии за нея са „диваци“ „варвари“, гнуси се. 

Може би наистина (псевдо)интелигенцията ни е много възвишена, „хай левъл“. Може би просто не харесва простаци да крещят „Убряяя“, „Ей-ей-ей-ей…“, „А, наздраве!“. Но нали не си въобразява, че да виеш с пълно гърло „Сикееен, сикен дистроййййй“ е различно? „Металика“, просто пример. 

 Съвременният либерализъм е идеен двигател на глобализацията. Затова вероятно родното „псевдо“ вижда в хорото пагубен израз на българския национализъм? Не, тук има един много тънък момент. „Псевдото“ не е против национализма, то громи точно определен вид български национализъм. Да сте чули нещо лошо от него за Съединението? Не, и не бива. Поощрява този празник – браво! Но да сте чули лошо за 3 март? Пак не бива, но сте чули – за 3 март то излива повече омраза, отколкото към Хитлер. То мрази и партизаните. Обаче въздига горяните. „Горяните първи в Източна Европа, много преди Пражка пролет и полската „Солидарност“…“, пише на плакатите ѝ. Мрази соца, обаче идеализира „развитата ни индустрия“ преди него. Вее Стамболов.

„Псевдото“ не громи българския национализъм, а се дразни от определен негов вид. Точно както татуираните младежи търси опора в миналото, само че друга.

Каква? Имайте малко търпение.

Преди това принципно трябва да се изрече, че ако има либерали в тази държава, те трябва да се отнасят търпимо към хорото на Йордановден. Някакви мъже се организират веднъж в годината, на никого не пречат, насила никого не карат, не замърсяват околната среда, носят си отговорност ще се разболеят ли… Тъй както уважава мюсюлмански, будистки и всякакви атеистични порядки по света, либерализмът следва да ги уважи и тях. Нали толерантност към различните изповядва? Дори трябва да сподели с батките „общите празници и обичаи“, както пише в един либерален учебник за турското владичество. Но тя воюва с хорото, това е един от многото примери, поради които е „псевдо“.

А сега към същността. Българската (псевдо) либерална интелигенция не громи какви да е празници, символи или дати, а само такива, които свързват България с Русия. Почита други, които произлизат от англосасконския свят, който е враг на Русия. Звучи невероятно, но само за хора, които не се взират в детайлите. Колко да е невероятно?

Да живее 6 септември, който се случва въпреки Русия - Долу 3 март, който е заради нея; Да на паметник на Рейгън - Не на руско знаме на Шипка: Да на папата - Не на патриарха; Да на Хелоуин - Не на православните празници; Турското робство не е робство - Комунизмът е робство; Пашите са рязали глави, но такова е било времето - Червената армия е окупаторска, времето няма значение; Сталин е сатрап като Хитлер - Чърчил не е; За бомбата над Хирошима Труман е имал уважителни причини - За мора в Украйна Сталин е нямал; Много е лошо Путин да бие хората по митинги - 40 изпепелени тела в Одеса сме ги забравили обаче; Не сме славяни, нямаме родство с руснаците - На 24 май сме славяни, език сме дали на „простите мужици“. Език, който в крайна сметка същата интелигенция поангличанва.

Ами Коледа? Всякакви елхи може да има из центъра на София, само не и руска.

България има преобладаващо положителна обща история с Русия, изповядват общо източно православие, сходен език. Това са основните пунктове на близост между двете държави. (Псевдо)интелигенцията неистово се бори срещу тях. Хорото на Йордановден, появило се въпреки менторството ѝ, е в културното пространство на тази близост. И затова е войната срещу него. То наистина е светска измислица, но подсили православния празник. Освен това то няма препратки към Рейгън, Чърчил и Стамболов, а директно към времената преди Освобождението, донесено от Русия. Макар и бутафорни, религиозността и препратките са раждане на народностен мит. Те са съзнание за повече православие и сюжети от подтисничеството, завършило със „Здраствуйте братушки“. Подобни неща (псевдо)интелигенцита няма как да прости. Особено възникнали днес. Тя е тежко ранена.

За нея българинът трябва да бъде по-малко православен, защото православието е проект за въздигане на Кремъл. Турско робство не бива да е имало, защото от него ни е освободила Русия. Хелоуини, пълнени пуйки и гей паради може, защото са продукт на англосаксонския свят.

Именно затова е яростта към хорото. Естетики, хуманности и либерализми не играят. Хорото е избуяване на онова, което (псевдо)интелигенцията иска да изтръгне, но се случва напук на нея. Бори се с миналото, а получава юмрук от настоящето. Антирусизмът е онова, което неистово търси в историята.

Тя не се опитва да привнесе англосаксонския свят чрез Дикенс, Байрон, Твен, Гершуин… Защото в света на голямото би открила много общо с Толстой, Достоевски, Стравински…

Взира се в хорА, ръченици, потури – в дребното, където може да има разделение. Тази чалга е още една причина, поради която е „псевдо“.

Но защо тази интелигенция е толкова антируска? Команди ли ѝ дава някой, че да постъпва така? Не! Просто е отглеждана и възпитавана 30 години.

Донорите ѝ водят борба за културно влияние. Малко след краха на социализма България пое курс към НАТО и ЕС, но народът с част от политическия елит останаха изключително русофилски. А това е неприятно за новите ни англосаксонски другари. Културното проникване чрез приобщаване на интелигенция е стар метод на социално инженерство.

То трябва да подмени историята на България там, където е в близост с Русия. Да направи българите по-малко религиозни, защото имат обща религия с Русия. В огромната си част финансирания, партньорства и грантове в областта на науката, изкуството и медиите са насочени към тази промяна, маскирани зад демократични, хуманни и естетически ценности. Днес се берат плодовете. За езика няма нужда да се полагат усилия, той така или иначе се променя.

Каквито и мантри да се леят официално, светът винаги е бил сблъсък на пресичащи се държавни интереси. Американци, руснаци, германци, англичани, иранци и т.н. се борят за своя.

И воюват кой както може – тръби, ракети, пари, институции, културно проникване… Дори България си има свой интерес в Македония и опитва, успешно или не, да ограничи сръбските и гръцки влияния.

На тази шахматна дъска англосаксонският интерес е по-малко русофилство сред българите, чийто институции поне формално вече са негов придатък. По-малкото русофилство може да се постигне само след изтръгване на традиции и корени, защото те, за добро или лошо, здраво са вплетени с Русия. В представите леденото хоро е корен и традиция, затова трябва да го няма. (Псевдо)интелигенцията – копой, го изпусна.