Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02.2020 09:24 - Защо болестите по времето на Христос и днес са съвсем различни? Причини за съвременните болести – 2. част
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 951 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 23.02.2020 09:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

За характера на "некармичните" заболявания

Поради липса на познания за духовните причини на болестите ни, една огромна част от днешната школска медицина е на път да се превърне в противоположното на Христовия лечебен импулс. Въпреки излезлите изследвания за страничните въздействия на химическите субстанции, все още вземането на антибиотици или химиотерапията се ползват с ненакърним авторитет. Липсват сериозни алтернативи, защото би трябвало да се промени цялостното разбиране на човечеството за болестите. Болестите като дар на боговете с оглед на кармичната равносметка днес вече не могат да бъдат полезни или трябва да бъдат отложени за следващ живот, където да имат по-тежки последици

Във връзка с това трябва да разгледаме имунизационната политика и да видим какво става при ваксиниране на детето. При него в организма се вкарва носителя на болестта, която ваксината трябва да атакува. Така детето носи в организма си нещо, което без ваксина може би никога не би се развило. Идеята за лекуване на еднаквото с еднакво не бива да се отхвърля априори, но начинът по който тя се реализира, е погрешен – за разлика от хомеопатията, която третира болестта, при ваксинирането още преди да се е развило болестно състояние, се предприемат мерки, които трудно могат да се нарекат терапия, защото не вземат под внимание духовните причини на болестта в отделния човек. Така чрез имунизацията детето днес може да се сблъска със съдба, която въобще не му е определена по план или е възможно да се осуети съдбата му, защото болестта, предвидена за него по кармични причини, изобщо няма да настъпи и ще трябва да се отложи за следващ живот, в който би трябвало да се случат съвсем други неща, породени от нови обстоятелства, настъпили в този живот.

Понеже по-голямата част от западната медицина не отчита душевно-духовните причини за болестите, то и нейните лекарства са само материални и не могат въобще да се нарекат лечебни средства. Когато лекарят предписва антибиотик, в организма се вкарва нещо, чието име говори само по себе си за това, което то ще предизвика в него - "анти биос", тоест "срещу живота". Средството, насочено срещу живота, преди да убие вируса, убива живота в човешкия организъм. Появата на болестта днес бива констатирана в тялото и третирана като болест на тялото - с материални средства. С това погрешното само се удвоява, тоест не само че не се вземат под внимание духовните причини за болестите и се третират единствено материалните им въздействия, а на всичкото отгоре тези външни въздействия не се лекуват със средства, произлизащи от Духа, а с чисто материални средства...

Заболяването СПИН е пример за една такава епидемия заради отричането на Духа. Сравнително отскоро човекът усвои идеята, че произхожда от маймуната. Едва от няколко десетилетия теорията, водеща началото си от Дарвин, според която човекът произлиза от маймуната, се наложи в учебниците, а с това и в обществото. По този начин в продължение на съвсем кратък период от време човекът се отдалечи от представата, която е живяла в него още от физическата му поява на Земята - че произлиза от лоното на Бог. Така по-голямата част от т.нар. цивилизован свят днес отрича своята божественост и с това се отдалечава не само духовно, но и дори физически от истинската човешка същност. Откакто тази идея стана реалност, във физическия външен свят се появи неин отпечатък - това е ХИВ-вирусът. Този вирус е съществувал в маймуните, може би дори от хилядолетия, но едва от 40 години насам се е превърнал в смъртоносна опасност за човека. Откакто човекът смята, че произхожда генетично от човекоподобните маймуни, той започна да страда от болест, чийто причинител живее в тях. Да отбележим, че не маймуните заболяват от този вирус, а човекът. Така хората умират от антихристовата представа, която сами са формирали. Не ХИВ-вирусът е нечистото в човека, а тази представа, която той сам е изградил за себе си...

Както заболяването СПИН, така и други епидемии, стоварващи се днес върху човечеството, трябва да се разглеждат в различна светлина в сравнение с болестите, изпратени от добрия духовен свят като помощна мярка, които обвързват кармичната съдба на отделния човек с неговото душевно-духовно развитие. Може с пълно право да се каже, че в историята на болестите на човечеството от няколко десетилетия е навлязло нещо ново - избухването на "некармичните" заболявания. Названието не е съвсем правилно, защото и тези болести имат кармичен характер, макар и не с оглед на индивида, но все пак с него трябва да назовем една определена тенденция. Чрез термина “некармични заболявания” разграничаваме болестите, заложени в индивидуалната карма на човека, от заболявания, които той може да развие, въпреки че не са записани в кармата му. Тези нови болести, които могат да покосят човека, се причиняват от заболелия социален организъм.

Характерна черта на некармичните болести е, че в съдбата на заболелите от тях няма указание за кармична "вина", която би могла да обясни настъпването на заболяването. С това, което днес хората внасят в света като мисли, чувства и воля, насочени срещу Христос, вместо да се подготвят за етерното Му възприемане, те го засипват с демоничност. Физически възприемаемите изражения на тези демони са болестните феномени, които човек не може да разбере възоснова на чисто материалистичния си мироглед. Към тези феномени спадат не само инфекциозните болести, но и такава епидемия на нашата култура, каквато е деменцията, която все повече се разпространява в западния свят, както и автоимунни заболявания като лупус (вълчанка) или множествена склероза. Всички тези масово срещащи се заболявания се характеризират с това, че като знак за антихристово влияние засягат и хора, които не са се обременили кармично. С появата на такива епидемии в общочовешкия организъм настъпва същата реакция към лошото отношение на човека към него, както и в организма на Земята. Както Земята отговаря с изригвания на вулкани и земетресения на лошото отношение на човека към нея, така и тези болести са реакция на общочовешкия организъм срещу постъпките на човечеството като цяло.

От друга страна някои болести в историята на човечеството не са предизвикани от решенията на добрите богове, а от дейността на лошите. Но докато в Поврата на времената, когато това още беше възможно, Луцифер и Ариман бяха отговорни за появата на дадена болест, то днес заболяванията се дължат на третата тъмна сила, противопоставяща се на Христовия импулс, която използва Луцифер и Ариман като слуги за изпълнението на плановете си. Когато те двамата разгърнаха действието си в Поврата на времената, ставаше въпрос за отслабване на астралното и етерното тяло на хората като причина за появята на дадена физическа болест. Но при гореспоменатите болести причината е отслабването на най-висшия човешки член – Аза. Когато дарът на Христос - Азът - е отслабен, Луцифер и Ариман атакуват само в степента, в която служат на третата тъмна сила. В този смисъл Рудолф Щайнер говори за "мистерията на Сорат" (вж. СС 346, лекцията от 12.9. и 15.9.1924).

Но особеното при тези болести е, че споменатите сили не атакуват непременно конкретния Аз, който е отслабен. Качеството им по-скоро ни показва състоянието на човешките социални отношения, които вместо да са ориентирани към Аза, са егоистични… Тук виждаме как социалният организъм е егоистично, а не азово ориентиран, защото ако загуби връзката си с Христовото същество, човечеството може да заболее и в груповия Аза, в Аза на човечеството като цяло. 

Духовната задача на Европа се състои в посредничеството между западните и източните импулси. Затова при европееца тези некармични болести означават, че не са постигнати спиритуалните и християнско-морални цели на този културен кръг. Европа все повече се подчинява на англоамерикански импулси, вместо да внася в западния свят балансиращия елемент на християнската среда. Съответно европейците се разболяват от "цивилизационните" болести на западния свят. Компенсация на тази характеристика на социалния организъм, насочена срещу Христос, може да се постигне, само ако невинни хора пожертват здравето и живота си по примера на Христовата жертва. Това ще продължи дотогава, докато човечеството не научи по трудния начин, че е единен организъм, който чрез всякакви шовинистични или икономически разделения на народи или групи, ползващи се с различна оценка и степен на одобрение, сякаш сам си е отрязал ръцете и краката. То ще продължи, докато човечеството не осъзнае, че такъв начин на мислене и действие се отразява на целия социален организъм. Ето защо процесът на осъзнаване на реалността на духовния свят и с това и на значението на изцелителния импулс, който Христос внесе във физическия свят, има неизчерпаем потенциал за лечението на вече съществуващи или нови кармични и некармични заболявания.

За бъдещия импулс на изцеление

Наблюдава се, че когато малки деца се разболеят тежко, тъй като са в по-близка връзка с духовния свят, те по-лесно приемат заболяването си, отколкото здравите им роднини. Ала огромните спиритуални сили, които една болест може да извади на бял свят, днес често биват подтискани или остават незабелязани, защото физическото тяло се смята за най-голямата ценност и разпадът му се възприема като трагедия. Но всичко, което човек трябва да вложи в душата си по време на боледуването или пред лицето на смъртта, е пътят на Христос през земните болки до царството Божие. Изцеляванията в Поврата на времената, които предприе Христос, могат да ни дадат ценно указание за Христовия целебен импулс и днес, и за в бъдеще. Понастоящем този импулс действа във всеки от нас и ако му се отдадем и го поддържаме жив, той може да ни даде необходимите сили за излекуване. Като при излекуване се има предвид на първо място душата, докато изцеляването на тялото чрез Христовите сили в човека ще настъпи през следващите векове и хилядолетия. Това ще става с развиване на тялото на Възкресението, а то е свързано и с промяната на смисъла и действието на кармата. Този, който към края на земния еон е развил тялото на Възкресението, тоест одухотвореното физическо тяло, няма да може да боледува със старото си веществено тяло, което ще бъде изхвърлено като празна обвивка. Така няма да има и карма на болестите. Когато човек промени душевно-духовната си нагласа, а оттам и физическото си състояние, ще се промени и понятието за карма. Чрез любов, състрадание и съвест - качества, характерни за Христос, които човек ще трябва също да усвои, ще се формира новата карма на бъдещия Юпитер. Тогава зрели души, които вече няма да изпитват болестите на тялото, ще могат в пълно съзнание да се свържат със съдбата на някоя душа, нуждаеща се от помощ и да поемат болестната й карма. Днес можем да разберем това бъдеще развитие и даже да го подготвим активно, като издигнем пред погледа си значението на азовото сетиво, разпознато от Щайнер като дванадесетото сетиво на човешкото същество. Азовото сетиво се характеризира с това, че разбира не само собствения Аз, но и Аза на ближния. Следователно то е най-висшето ни сетиво и е нещо като предварителна степен на одухотвореното човешко същество на бъдещето, което ще се развие до жертвеготовно помагаща душа. То и днес е налице в човека като зародиш и съставна част от одухотворения човешки организъм на бъдещия ВулканЗа нашето съвремие и следващите десетилетия и столетия това развитие ще започне, когато човек се научи да намира собственото си добруване в помощта за другите. Днес се случва нещо особено, водещо до описаното развитие: чрез болестта болният тръгва не само по нов път, който може да го доведе до нов импулс, но и дава възможност и на близките си да се събудят за християнското усещане и действие. Импулсите, които здравите могат да излъчат, са християнски, защото чрез своята съпричастност здравите близки действат оздравяващо върху болния. Чрез всяко вълнение на съпричастната душа се въздейства и върху разрушителните бъдещи импулси за премахването на душата. Любовта, състраданието и съвестта са проявите на азовото чувство, като най-висша проява е съвестта, която се обажда, ако човек не изживява Духа на другия в себе си и делата му не се ръководят от това изживяване. Тази съвест един ден може да доведе до собствена жертва за благото на някой друг, като с това човек би стъпил на пътя на Спасителя, който е лекарството за оздравяването на всяко човешко същество.

 

  



Гласувай:
7



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 823873
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6141
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031